Здравйете, приказни!
Време е историята да започне!
Сърдечно благодарим на всички които проявиха интерес и на тези които се записаха!
Дааам, тези които се записахте, сте въвлечени в едина божествена разправия....
*********************
И е време да ви я разкажа....
Имало едно време....
Някъде в едно далечно царство- господарство, 4 силни богини управлявали в мир и сговор своите общи владения, разчитайки на четирите природни стихии да поддържат баланса около тях.
София- покровителката на огъня, била известна с почитта си към книгите и познанието. От всичко най- много държала на ума. Много често огнената ѝ натура поразявала всеки недостоен.
Емоса- защитничка на земята и добротата в човешкото сърце. Щедра, така както майката земя дарява с даровете си всички на равни начела. Но и непреклонна пред онези, които не допускат любовта в сърцата си. Разгневеше ли се на някой, изпращаше унищожителни земетресения и заличаваше реколтата като наказание.
Дикия- господарка на ветровете и защитница на правдата. Тази богиня бе мерило за истината в човешките сърца и от всичко най- много мразеше лъжата и лицемерието и не се спираше пред нищо, за да въздава справедливост.
Оморфия- олицетворението на красотата и естетиката. Богинята- търсеща изяществото във всичко около себе си. Раздаваща таланти на хората и подкрепяща творческото им развитие, защото чрез изкуството се създаваше и красота в душата. Съвършена като всяка капка вода, младата богиня подкрепяше занаятите, но всеки злоупотребил с даровете ѝ, често бе наказван без забавяне.
Така в сговор и взаимно уважение минали няколко века. Богините започнали да стоят настрана от хората и се превърнали само в свидетели на човешките им съдби. Но присъствието им се усещло в умовете, сърцата, морала и талантите на хората.
И всичко продължило до онзи съдбоносен есенен ден, когато в замъка пристигнало ковчеже, оставено на прага на портите. С голямо вълнение, капакът бил повдигнат. И там на дъното на грубо скованото сандъче лежало красиво златно огледало. Към него била прикрепена бележка:
"Аз съм огледалото на Добродетелите и който стане мой господар ще разполага с тях. Но мога да принадлежа само на една. Вземете решение, коя от вас богини, е най- достойната!"
- Е, то е ясно, че Огледалото принадлежи на мен!- първа проговорила богинята на огъня- Аз съм тази без която няма да има прогрес!
София- покровителката на огъня, била известна с почитта си към книгите и познанието. От всичко най- много държала на ума. Много често огнената ѝ натура поразявала всеки недостоен.
Емоса- защитничка на земята и добротата в човешкото сърце. Щедра, така както майката земя дарява с даровете си всички на равни начела. Но и непреклонна пред онези, които не допускат любовта в сърцата си. Разгневеше ли се на някой, изпращаше унищожителни земетресения и заличаваше реколтата като наказание.
Дикия- господарка на ветровете и защитница на правдата. Тази богиня бе мерило за истината в човешките сърца и от всичко най- много мразеше лъжата и лицемерието и не се спираше пред нищо, за да въздава справедливост.
Оморфия- олицетворението на красотата и естетиката. Богинята- търсеща изяществото във всичко около себе си. Раздаваща таланти на хората и подкрепяща творческото им развитие, защото чрез изкуството се създаваше и красота в душата. Съвършена като всяка капка вода, младата богиня подкрепяше занаятите, но всеки злоупотребил с даровете ѝ, често бе наказван без забавяне.
Така в сговор и взаимно уважение минали няколко века. Богините започнали да стоят настрана от хората и се превърнали само в свидетели на човешките им съдби. Но присъствието им се усещло в умовете, сърцата, морала и талантите на хората.
И всичко продължило до онзи съдбоносен есенен ден, когато в замъка пристигнало ковчеже, оставено на прага на портите. С голямо вълнение, капакът бил повдигнат. И там на дъното на грубо скованото сандъче лежало красиво златно огледало. Към него била прикрепена бележка:
"Аз съм огледалото на Добродетелите и който стане мой господар ще разполага с тях. Но мога да принадлежа само на една. Вземете решение, коя от вас богини, е най- достойната!"
- Е, то е ясно, че Огледалото принадлежи на мен!- първа проговорила богинята на огъня- Аз съм тази без която няма да има прогрес!
- Ти и твоята арогантност!- възмутена се обадила богинята на добротата и милосърдието- Аз съм тази без която хората щяха да са безчувствени чудовища! Нима е възможно да има по- достойна от мен?!
- О! Спри и помисли трезво!- прекъснала я покровителката на правдата- Само заради мен, хората правят разлика между редно и нередно! Само заради мен има баланс!
- Как пък не!- не останала мълчалива и богинята на талантите- Аз съм тази, която осмисля съществуването на човеците. Давам им тласък и страст в краткия им жизнен път. Без мен цветовете ще избледнеят и душите им ще станат сиви като олово. Точно аз трябва да получа Огледалото...
Целият спор прераснал в скандал и мирът бил заличен. Алчни да притежават върховната добродетел, всяка се устремила към заграбване на малкото огледало. И така изтръгвайки го една от друга, забравили да бъдат внимателни. Изтървали Огледалото, което с трясък се разбило на каменния под. Хилядите стъкълца се разпръснали наоколо.
Дълго време го гледали ужасени, но щом събрали парчетата се заели да го поправят. След няколко дни и нощи, разбрали, че едно малко парченце липсва. Толкова малко като прашинка, но все пак без него не можела да се довърши вълшебната вещ. Богините претърсили целия си замък, но така и не успели да открият, това което толкова горещо искали. Тогава разбрали, че тази частичка от тяхното съкровище е попаднала в света на смъртните. Дали в ума, сърцето, душата или таланта- не се знаело.
- Ще се разделим!- заявила София- Вече не сме екип!
- Съгласна съм!- откликнала Емоса- Свършено е!
- Определено!- добавила и Дикия- Ще потърсим някой сред поданиците си!
- Така е най- правилно!- завършила Оморфия- Всяка една от нас ще представи най- достойната кандидатка.
Речено- сторено. Напуснали те общия си дом и се устроили далеч една от друга в търсене на този, който щял да им възвърне загубеното.
Огнената София построила своя нов дом до най- големия вулкан, където огромни огнени кратери бълвали лава като фонтани. И зачакала своите...
Земната Емоса се устроила в една зелена и тучна долина в близост до гората. Заградила дома си с огромни скали и също зачакала...
Въздушната Дикия стремглаво се насочила към облаците и небосвода. Достигайки до най- високият планински връх, разбрала, че е открила своето място и се приготвила за посрещането на своите...
Водната Оморфия пък се oтеглила на един самотен остров и там съградила своята бяла крепост, заобиколена отвсякъде с вода. Знаела, че трябва да бърза, защото скоро пристигали гостите...
Макар да били скарани, преди да се разделят богините взели общото решение, че трябва има честно и почтено състезание между четирите стихии. А богините да станат водачи на претендентките в бъдещото им приключение. Победителката щяла да получи богатство и правото да се опита да сглоби огледалото на Добродетелта, защото победителката със сигурност щяла да притежава прашинката от най- великата добродетел.
- О! Спри и помисли трезво!- прекъснала я покровителката на правдата- Само заради мен, хората правят разлика между редно и нередно! Само заради мен има баланс!
- Как пък не!- не останала мълчалива и богинята на талантите- Аз съм тази, която осмисля съществуването на човеците. Давам им тласък и страст в краткия им жизнен път. Без мен цветовете ще избледнеят и душите им ще станат сиви като олово. Точно аз трябва да получа Огледалото...
Целият спор прераснал в скандал и мирът бил заличен. Алчни да притежават върховната добродетел, всяка се устремила към заграбване на малкото огледало. И така изтръгвайки го една от друга, забравили да бъдат внимателни. Изтървали Огледалото, което с трясък се разбило на каменния под. Хилядите стъкълца се разпръснали наоколо.
Дълго време го гледали ужасени, но щом събрали парчетата се заели да го поправят. След няколко дни и нощи, разбрали, че едно малко парченце липсва. Толкова малко като прашинка, но все пак без него не можела да се довърши вълшебната вещ. Богините претърсили целия си замък, но така и не успели да открият, това което толкова горещо искали. Тогава разбрали, че тази частичка от тяхното съкровище е попаднала в света на смъртните. Дали в ума, сърцето, душата или таланта- не се знаело.
- Ще се разделим!- заявила София- Вече не сме екип!
- Съгласна съм!- откликнала Емоса- Свършено е!
- Определено!- добавила и Дикия- Ще потърсим някой сред поданиците си!
- Така е най- правилно!- завършила Оморфия- Всяка една от нас ще представи най- достойната кандидатка.
Речено- сторено. Напуснали те общия си дом и се устроили далеч една от друга в търсене на този, който щял да им възвърне загубеното.
Огнената София построила своя нов дом до най- големия вулкан, където огромни огнени кратери бълвали лава като фонтани. И зачакала своите...
Земната Емоса се устроила в една зелена и тучна долина в близост до гората. Заградила дома си с огромни скали и също зачакала...
Въздушната Дикия стремглаво се насочила към облаците и небосвода. Достигайки до най- високият планински връх, разбрала, че е открила своето място и се приготвила за посрещането на своите...
Водната Оморфия пък се oтеглила на един самотен остров и там съградила своята бяла крепост, заобиколена отвсякъде с вода. Знаела, че трябва да бърза, защото скоро пристигали гостите...
Макар да били скарани, преди да се разделят богините взели общото решение, че трябва има честно и почтено състезание между четирите стихии. А богините да станат водачи на претендентките в бъдещото им приключение. Победителката щяла да получи богатство и правото да се опита да сглоби огледалото на Добродетелта, защото победителката със сигурност щяла да притежава прашинката от най- великата добродетел.
Следва продължение....
******
Разказа е вдъхновение на И Г Н И С
*******************************************************
Остане нащрек!
Разпределението предстои!
xoxo
Prikazna
0 comments:
Post a Comment